България отново е нетен износител: как соларите, батериите и АЕЦ „Козлодуй“ подпомагат региона

България подпомага електроенергийните системи на държави от региона в условията на засилено търсене и проблеми, свързани с рекордно ниското ниво на река Дунав.

Министърът на енергетиката Ива Петрова потвърди на 4 август, че страната изнася електроенергия към регионалния пазар. По думите ѝ работата на АЕЦ „Козлодуй“ е важна не само за българската система, но и за стабилността на електроснабдяването в Румъния. Министерството съобщи, че централата продължава да изпълнява производствения си график и няма непосредствен риск за сигурността на българската електроенергийна система.

В същото време изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Кирил Георгиев заяви пред БНТ, че заявките от Румъния достигат около 3500–3600 MW, а тези от Унгария са в диапазона 4000–5000 MW. Той определи България като по-скоро нетен износител, отколкото нетен вносител в настоящата ситуация.

Тези числа бързо се превърнаха във водещи заглавия. Те обаче се нуждаят от внимателно обяснение.

Заявките не са равни на реалния български износ

Посочените 3500–3600 MW за Румъния и 4000–5000 MW за Унгария не трябва да се събират и да се представят като 8000–9000 MW електроенергия, изнасяна от България.

Заявката на даден национален пазар показва търсене на електроенергия или необходимост от внос, но не означава, че цялото количество ще бъде осигурено от една конкретна държава.

Унгария няма обща граница и директна междусистемна електропроводна връзка с България. Търговията се извършва в рамките на свързания европейски пазар, където офертите, търсенето и наличният трансграничен капацитет се съпоставят чрез общ алгоритъм. Българо-румънската граница е част от единното европейско пазарно обединение „ден напред“ от 2021 г.

Физическият поток по електропроводите също не е непременно идентичен с търговския обмен. ЕСО изрично отбелязва при данните за реализираните междусистемни физически потоци, че преминалата енергия не представлява автоматично търговски обмен между съответните две държави.

Следователно точният извод е, че Румъния и Унгария имат сериозна регионална потребност от електроенергия, а България участва в нейното покриване според собственото си производство, пазарните цени и наличния трансграничен капацитет.

България купува евтино през деня и изнася в по-скъпите часове

Според информацията, представена от БНТ, в определени дневни часове България внася по-евтина електроенергия от Гърция. Вечер, когато соларното производство намалява, потреблението в региона се повишава и цените се увеличават, страната изнася електроенергия към Румъния.

Това не е противоречие и не означава, че България е едновременно зависима от внос и голям износител. В съвременния свързан пазар посоката на търговията може да се променя в рамките на един и същи ден.

При по-ниска цена е икономически логично електроенергията да бъде внесена, вместо да се активира по-скъпо местно производство. Няколко часа по-късно същата система може да разполага с конкурентен ресурс за износ. Това е същността на регионалното пазарно обединение — електроенергията да се насочва към държавите и часовете, в които има най-голяма стойност, в рамките на техническите ограничения на мрежата.

Соларното производство вече има различна роля

От началото на 2026 г. производството на електроенергия в България се е увеличило с близо 7%, а потреблението отчита сходен ръст. Балансът между износ и внос остава положителен, докато делът на класическите базови централи намалява, а производството от възобновяеми източници се увеличава.

При конкретната оперативна ситуация в началото на август фотоволтаичните централи са били най-големият източник на електроенергия в определени дневни часове, следвани от АЕЦ „Козлодуй“, топлоелектрическите и водноелектрическите централи. Според цитираната от БНТ справка на ЕСО соларното производство в разглеждания момент е било близо до половината от общото производство.

Това е моментна снимка на системата, а не средногодишен дял. Тя обаче показва колко съществено се е променил българският производствен профил през последните години.

До неотдавна високото фотоволтаично производство в обедните часове често водеше основно до натиск върху цените и риск от ограничаване. С навлизането на големи батерийни системи част от тази енергия вече може да бъде съхранена и използвана или продадена в по-късните часове.

Батериите превръщат дневния излишък във вечерен ресурс

БНТ съобщава, позовавайки се на оперативния баланс на ЕСО, че значителна част от произведената в разглеждания момент соларна електроенергия се е насочвала към батерийни системи, за да бъде реализирана при по-благоприятни цени по-късно през деня.

Това е един от първите видими примери как новият батериен капацитет започва да променя реалната работа на българския електроенергиен пазар.

Ползата от BESS не е само възможността електроенергията да бъде купена евтино и продадена по-скъпо. Батериите могат да ограничават резките промени в нетния товар, да поемат соларно производство в часовете с ниски цени, да отдават енергия при вечерния пик, да предоставят балансираща енергия и системни услуги и да подпомагат използването на съществуващия мрежови капацитет.

Тяхното присъствие не премахва нуждата от базови централи и мрежови инвестиции. То обаче дава на системния оператор и на пазарните участници допълнителен инструмент за управление на все по-променливото производство.

АЕЦ „Козлодуй“ остава критична за региона

Въпреки нарастващата роля на фотоволтаиците и батериите, настоящата ситуация показва и продължаващото значение на АЕЦ „Козлодуй“.

Рекордно ниското ниво на Дунав създава трудности за енергийната инфраструктура в региона. Министерството на енергетиката съобщи, че българската централа продължава да работи по график и са предприети мерки за безопасната ѝ експлоатация при продължаващо понижаване на реката. ЕСО заяви, че дори при евентуално ограничаване на ядреното производство системата разполага с готовност за реакция.

На този фон стабилната работа на АЕЦ „Козлодуй“ предоставя предвидим базов ресурс, докато соларните мощности и батериите добавят гъвкавост в рамките на деня. Точно комбинацията между различните технологии позволява на България едновременно да покрива вътрешното потребление и да участва активно на регионалния пазар.

България не е „енергийна суперсила“, но има стратегическо предимство

Настоящият износ не трябва да се използва като доказателство, че всички проблеми в българската енергетика са решени. Страната продължава да има нужда от сериозни инвестиции в електропреносната и разпределителните мрежи, по-прозрачни условия за присъединяване, допълнителна гъвкавост и дългосрочна стратегия за заместването на остаряващи мощности.

Събитията от началото на август обаче показват реално конкурентно предимство. България разполага с ядрен базов капацитет, бързо растящо соларно производство, значителен нов портфейл от батерийни системи и междусистемни връзки с няколко съседни пазара.

ЕСО управлява не само националната електропреносна мрежа, но и транзитните потоци през територията на страната и паралелната работа със системите в Континентална Европа. Това поставя България в добра позиция да се превърне в по-важен източник на регионална гъвкавост.

Истинската новина не е, че България изнася някакво сензационно количество електроенергия в един конкретен момент. По-важното е, че системата започва да използва ресурсите си по-динамично — внос при по-ниски цени, съхранение на част от дневното производство и износ, когато съседните пазари имат най-голяма нужда.

Именно тази способност ще определя стойността на електроенергийните системи в следващия етап на енергийния преход.